„Не мога да ти кажа как да стигнеш,
мога само да ти покажа пътя"

Китайска мъдрост

ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА НЕЛОВКИТЕ СИТУАЦИИ

Публикувано от на в Самоконтрол
  • Размер на шрифта: По-голям По-малък
  • Посещения: 3964
  • Абонирайте се
  • Печат

Всеки от нас, поне веднъж в живота си, се е оказвал в неловко положение. В такива ситуации искаме само едно, да сме от другата стана на земното кълбо.

 

Днес искам да поговорим за неловките, конфузни ситуации в които попадаме волю или неволю. Преди дни аз се забърках в нещо подобно и сега ще анализираме заедно ползите и вредите от подобен вид случайности.

Измежду жизнените потребности на човека, важно място заема необходимостта да бъде нужен и уважаван в своята обществена група. В работата, в компанията, в университета и т.н. Стараейки се да бъдем полезни, ние играем роли, които са ни изгодни, формираме поведенчески модели, наблюдаваме реакциите и отношението на обкръжаващите ни. Отрицателната оценка за нашата личност (както реална, така и не), негативно се отразява на личното ни възприятие. Това е причината, когато попаднем в глупава ситуация, да го преживяваме със сърцето си. Вълнуваме се от вероятно отчуждение от близки или познати свидетели на събитието.

Както се подразбира, на тази тема американски психолози са извършили проучване – как неловките ситуации, влияят върху самооценката на хората. Те са класифицирали и обобщили всички напрягащи ситуации в които най-често попадат хората. Също така са изучили и реакциите на психиката от протеклите събития. До какви изводи са достигнали?

1. Най-често човек върши гафове в стресови или нееднозначни (непривични за него) ситуации. Това може да се неочаквани случайности – нещо да счупиш, разлееш, откъснеш, отчупиш. Може да са и очаквани събития, като първа среща, запознаване с родителите на нея или него. Общата картина е такава – колкото по малко знаем, какво да очакваме от бъдещото събитие, толкова повече нервничим, страхувайки се от конфузни ситуации. Като се намираме в това състояние, ние извършваме неловки действия и действително се оказваме в неудобно положение. Но, когато човек се чувства щастлив и отпуснат в същата ситуация, едва ли ще е изложен на опастност да извърши глупости.

2. Чувството на срам е още по-голямо, ако гафа е забелязан от останалите и ние сме се оказали под прицела на всеобщото обществено внимание. В такъв момент си мислим, че ни гледа целият свят. Времето тече непоносимо бавно, да не кажем, че е спряло. Ние сме нервни и изгубени, изпитвайки неловкост на физическо ниво, сърцето бие, ще изкочи от гърдите, а ръцете се потят. Само хора с патологична нужда от внимание могат да получат удоволствие от подобно стечение на обстоятелствата. За останалите, извършването на грешка е мъчителен и неприятен процес.

И отново попадаме в омагьосан кръг. Колкото по-объркан и смутен се чувства човек, толкова по-неловки ще бъдат опитите му да се измъкне от създаденото положение. Той започва да се смее изкуствено, заеква, почервенява, пребледнява, активно жестикулира. И в резултат прави още по-зле и без това наранената си репутация. Между другото, присъстващите също могат да се чувстват неловко, разбирайки чувствата на сконфузения си приятел. И те някога и някъде са били в подобно небрано лозе. Освен това с нашето поведение, като „слон в стъкларски магазин”, е вероятно да хвърлим сянка и върху други – например, приятеля ни, който ни е поканил в тази компания.

И така, случило се е – какво да правим от тук нататък? Опитите да се изглади ситуацията, могат да се развият по два сценария. Първият – да се игнорира проблема. Сгафилият да си даде вид, че нищо не се е случило и да се опита колкото може по-скоро да напусне мястото на събитието. Този ход е неправилен, защото очевидците все едно ще запомнят станалото, а бягството, ще ви направи да изглеждате страхливци, неуспяли да признаят собствената си неловкост.

Вторият сценарии, ми се струва по-правилен – да си признаеш грешката и да я превърнеш в шега, закачка. Ако с усмивка приемете деянието си, то ще направите добро на себе си и присъстващите. Те също са се почувствали неловко. Може би, обратно можете да заслужите тяхното уважение, нали само храбреците открито признават своите грешки. Не е необходимо да сте Георги Мамалев – достатъчна ще е някаква шега от сорта: „Днес, не ми е най-находчивия ден!”, „Днес, жрицата на късмета /Фортуна/, не е с лице към мен!” или „Вродената ми грация, определено стачкува!”.

Ето и моята конфузно-пародийна ситуация: Денят е четвъртък, мястото столичното кметство на район Сердика. Аз съм с мой клиент, чакаме във фоайето на последния етаж, консултация с Главния архитект на общината. В момента, той отсъства. Общинарите влизат, излизат, обикновен работен ден. Чакащи, като нас наоколо бол. Служител на охраняващата фирма се държи любезно, напътства клиентите. В един момент се появява мъж, висок, строен, облечен в костюм, заговаря присъстващите. Гледам го втренчено, слушам гласа, мисля си, дали не е познат глас от телефонен разговор от предходния ден. Пита ме: Вие за ...? Аз – Вие ли сте ....? Не, аз съм Кмета! – отговаря той. Е..., Честито! – казвам. Какво Честито, аз вече осем години съм Кмет! – рече развеселен той. Обърна се и тръгна към коридора си. Настана конфузна тишина. Присъстващите гледаха доволно, сгафилата бях аз. А, аз съм тръгнала с клиента си, да му помагам!?! Казвам на охранителя – Е, само какъв шеф имате! Завиждам Ви. Но пък и вие сте като в „Риц-Карлтън”, отваряте вратата, поздравявате, напътствате заблудените души. Само ливрея и поклон и сте точно като в приказките. Може и да ме разбра, може не, но пък той за мен беше спасението от създалата се ситуация.  След още няколко разменени фрази, охранителя отиде до кабинета на търсения от нас служител. Той ни прие и разреши казуса ни. Ето как дори в неудобна ситуация, може да се окажеш с печалившата карта.

Неподходящо изказване или неловко движение може да се случи на всеки. Никой не е застрахован от вероятността да попадне в глупава ситуация. Необходимо е само да се научим как да излезем от нея, без да изгубим чувството си за собствено достойнство.

 
0
  • Напишете първият коментар :)

Коментирайте

Гост Неделя, 19 Август 2018