„Не мога да ти кажа как да стигнеш,
мога само да ти покажа пътя"

Китайска мъдрост

Какъв модел на управление да изберем?

Публикувано от на в Мениджмънт
  • Размер на шрифта: По-голям По-малък
  • Посещения: 2976
  • Абонирайте се
  • Печат

В този момент, използвайки всички свои знания, опит и дузина дипломи, ние търпим фиаско. А „голобради момченца” оглавяват компании, създават в тях стил на управление – непознат до сега.

 

 

 

Реалният свят е голям, но не е безкраен

В различните държави са в ход различни концепции за управление. Понякога сходни, като братя-близнаци, на места като тетки братовчедки, но по-често различни, като слънце и луна. С едно сме съгласни и трудно ще спорим: във всеки подход има нещо особено, уникално и безусловно ефективно.

XXI век е, господа! Всичко става възможно...

В България, ние постоянно се ограничаваме в разговори за манталитета, за транс-граничните културни различия, за съществуващите ограничения от страна на държавата и прочие неуредици, не позволяващи ни да внедрим или да адаптирраме вече измислените в света подходи, проверени и устояли на времето.

Може, стига да си умен?

Когато нямаш собствени идеи, може и е нужно да вземеш чуждите идеи и да ги доведещ до съвършенство. И докато не всичко окончателно е развалено, да вземеш най-доброто от другите, да създадеш собствен управленчески „разсад” и да ускориш движението му към светлото бъдеще.

„Групизъм” в Страната на Изгряващото Слънце

Най-ефективния модел на управление, в основата на който се залага на колектвна работа, взаимопомощ и поддръжка. Японците по нашите стандарти са непоносими „работяги” и поголовно болни от трудохолизъм. Колкото и пари да получава, японеца ще продължава да работи. За да се съхрани постоянно интереса на сътрудниците към работата, в Япония е създадена цяла система за професионален ръст и развитие вътре в компанията. Широката специализация и взаимозаменяемост, позволяват да се избягват нерегламентирани прекъсвания на работата и не позволяват професионално да „изгорят” хора, които са се трудили през целия си живот на едно място. А загрижеността и обмисленото отношение към човешките потребности е достойно за най-висока оценка. Да ръководиш в такива условия е леко и приятно.

Китайски метаморфози

Височайшата работоспособност на китайските мениджъри поражда въображение, макар, предлагам да не бъркаме китайската работоспособност с трудолюбие. Ръководителя, не се отпуска никога, макар сътрудниците му да работят като роби, само при наличието на непрестанен контрол. В негово отсъствие, сътрудниците могат тихичко да заспят в някой ъгъл, сладко похърквайки. Китайските мениджъри умеят да се радват на малкото, но да пресмятат парите умеят добре. Одобрението или неодобрението на началника, сътрудниците много скоро ще прочетат, по съдържанието на фиша в деня на заплатата си. Китайските ръководители са против нематериалната мотивация на персонала. Поради тази причина, тимбилдинги и корпоративни вечеринки едва ли ще зарадват някого тук. Ще присъстват, но по-скоро от уважение (по добре плик, по-надежно е някак). Достатъчно е ръководителят, решил да накаже провинилия се сътрудник, с мек и деликатен тон да изкаже в присъствието на всички, своята забележка. А също така и да напомни, че родителите и предците му, ще бъдат растроени при така създаденото положение на нещата. По-действен способ за въздействие върху сътрудници си, китайците все още не са измислили.

Американските чудеса

Американските ръководители са сравними с американски герой от мултифилмите – енергични и неуморими. Умеят, обичат и се стремят да работят, заради самата работа и своите цели. Максималисти до мозъка на костите си. От всяка ситуация и от всеки сътрудник, ще извлекат всичко и дори още нещо. Като правило, техния стил на управление е достатъчно аргесивен и настойчив. Ръководителя има пълномощия, еднолично да взема важни решения, което в пъти повишава ефективността на оперативното управление на предприятието. Вярно, че след това само той ще отговаря за действията си, така че, каква свобода! Повечето американски мениджъри по принцип не признават изказвания като „ние не можем да направим това” или „това е невъзможно”. Обратно, там където вие виждате само „копринен конец от буба”, американеца обезателно ще види възможност, и не се съмнявайте, обезателно ще се възползва от нея.

НЕМСКИЯТ СЕМЕЕН ПРАГМАТИЗЪМ

 

Немските ръководители са спокойни и разсъдливи рационалисти.  Така че, каквото и да направят, то е добре обмислено и основателно. Звезди в небето не търсят (макар и да не мечтаят особено за това) но и своето няма да изпуснат. В компаниите строго се съблюдава за резултативността и за атмосферата в колектива. Та нали фирмата е едно семейство! В зародиш се пресичат всякакви конфликти, всичко се решава в конструктивен диалог, без замесване на личностите, участващи в него. Работят много, но главно без фанатизъм. Немските мениджъри се стремят към комфорт и при достигането му, те могат леко да забавят темпото, преминавайки на енергоспестяващ режим (което като цяло за съвременния ръководител, съвсем не е лошо). Към всевъзможни рискове се отнасят с голямо подозрение. Затова, предложенията ви за усъвършенстване на процесите, те ще възприемат хладно. А чувайки предложението "Хайде бързо да отсечем дървото", те ще се изплашат и вежливо ще ви изпратят да си ловите пеперуди, а те без да бързат ще продължат по своя правилен капиталистически път.

0
  • Напишете първият коментар :)

Коментирайте

Гост Неделя, 20 Октомври 2019